Скопие – „NLB Gallery” Константин Качев и Елена Виденова

Съдбата ме срещна с Константин Качев през зимата на 2005 година в Париж. Тогава, като студент, аз и моята приятелка Станислава Чапкънова, бяхме наградени от Художествената Академия в София да заминем за три месеца във френската столица. Някак магично се получи приятелство ни с Константин и вече толкова години се радвам, че имам възможността да познавам човек като него. Разбрах, че е роден в Ташкент, но живее, със семейството си, и работи в Македония. През годините, в които го познавам той спечели редица международни награди – Bronze Medal Award Grand Palace, Paris; Silver Medal Awards Grand Palace, Paris; Golden Medal Awards Grand Palace, Paris; Taylor Prix Grand Palace, Paris; Academie Beaux Arts, Paris; Димитар Кондовски Скопje.

Фигура 1. “Изгубената рамка”/ “The lost frame” 120 x 80

Картини и мечти

Фигура 2. „Грешната страница”

           Изключително се радвах на успехите на Константин и следях неговото творческо развитие. Загадачните му картини като разказ, които те отправят в една отминала епоха и те приканват към съзерцание на един магичен свят на чувстеност и задълбочено изследване на натурата. Образите в неговите платната хем се появяват хем изчезват, като реални приказки или, моментни съновидения.

Зрителя често се изгубва в необятния свят на Качев. Някои от елементите в картините на Константин често се повтарят като: портокал, нар, четка, лепенка от тиксо, рамка, старец, но всеки път имат нов прочит и наново реципиента ги преоткрива и преосмисля. (фиг.1) По този начин авторът демонстрира силата на своя стил и неговите картини са едни от най-разпознаваемите съвременни живописни творби, които съм срещала.

Качев умело съчетава класически реалистичната рисунка, тон и композиция със съвремена мисъл и философия. Използва тъмния фон, подобно на Рембранд, от който сякаш светлината извайва образа и подчертава мистичната сила на разказа в картината. Материите и фактурите са част от майсторския му изказ, с който той умело борави. Пресъздава забележително както фини материи, така и груби дървени повърхности, като често противопоставя деликатното и нежно женско тяло с твърдостта и грубостта на заобикалящата го действителност. Старата рамка или овехтялата маса са само отправна точка на своеобразен мост между миналото и бъдещето. Използва класическата многофигурна компазиция в съчетание със съвремени елементи (фиг.2) Не бих могла обстойно да разкрия светът на Константин и неговия творчески заряд, с които той е повлиял на не един съвременен художник. Всяка негова картина е чудесен повод за размисъл и улавяне на тънката линия, наречена авторска живопис.

Изложбата

След близо 13 години през зимата на 2018 г. Константин ме покани да създадем съвместна изложба в Скопие.  Моята тема за самодивите, която изучавам и разработвам отдавна, му бе допаднала. Тези митични и магични същества от нашия фолклор, спонтанно появили се в моята реалност, бяха докоснали и него. С радост приех поканата и се заех да допълня колекцията си от „Самодиви“.

Фиг. 3 Чудесното пространство на “NLB Gallery”

Естествените цветови тоналности на земния материал глина и начина на моделиране и експониране влезнаха в синхрон с живописните платна на Качев. Изложбеното пространство, което ни бе предоставено от „NLB Gallery“ беше чудесно за разгръщането на потенциал ни. (Фиг.3) (Фиг.4) Когато подредихме цялостната визия на експозицията едва тогава установихме, че се е получила хармония между живопис и пластика. Аз не бих могла да предположа  и да очаквам по-добър резултат.

Фиг. 4

Изложбата беше оценена от многобройните си гости и постави ново творческо начало за мен. Редица хора надникаха и се любуваха на своеобразния свят от идеи, отворен пред погледа им. (Фиг. 5) и (Фиг.6)  

Фиг.5 Откриването
Фиг.6

Запомнящи се думи

Непосредствено преди закриването на изложбата, се срещнах с цял клас деца, доведени на събитието. Думите на учителката им ме трогнаха и удивиха. Тя събра децата в полукръг и ги подкани да се запознаят с мен, като им каза: „Не всеки ден в Македония можете да се запознаете с автори от такава величина“. Благодарих й за топлите думи и за факта, че се старае да покаже и възпита усет към изкуството в учениците си. Един ден, тези деца, може да са истински меценати и ако сме успяли да докоснем сърцето  на едно дете и да провокираме творческия му потециал, то роля ни като творци е преизпълнена. Благодаря.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Cart Item Removed. Undo
  • No products in the cart.