Тема: „Домашното насилие и безразличието“
„Златото може без гривната,
но гривната не може без златото…..“
Върховната Йога, Йога Васищха
Къде е ролята на жената в изкуството в България? Колко български жени художнички можем да назовем? Защо жената не е защитавана, а по-скоро потъпквана и неуважавана през вековете та до днес? Всички тези въпроси си задавам от години. Докага обществото ни ще бъде болно и ще толерира безразличието и насилието? Защо няма регистър на насилниците в България? Въпросите, които могат да се зададат по темата, са много. Според мен, ролята на жената в изкуството е още по-трудна, тъй като тя трябва да съвместява много и различни дейности. Трябва да бъде майка, домакиня, съпруга, учител, художник, керамик, търговец, създател, производител, мениджър и всички тези дейности, съвместени в един човек. Жената художник – човекът оркестър! Всичко е наред, така е било винаги и така ще бъде. Но защо да е наред, като нищо не е наред и така не трябва да бъде!
Преди години тръгнах от приказните същества и се зареях в света на самодивите, бягайки от действителността. Те се оказаха неизчерпаем източник на вдъхновение за мен. Именно на тях искам да посветя и този идеен проект, като бъде пречупен и трансформиран през призмата на днешните социални проблеми в съвременното общество. Самодивите за мен са събирателен образ между доброто и злото, между паралелните неизследвани светове, измерения и портали, между „горната и долната земя“. Легендата, от която се вдъхнових гласи:
„Самодивите са същества, описани с дуалистична природа – хем са лечители и пазители на гората и хората, хем са прелъстителки и изкусителки. Очаровали с невероятната си неземна красота и благост всеки, който дръзнел да ги погледне. Много момци искали да отведат такава мома в своя дом, но легендата напомня, че това е възможно само и единствено, ако момъкът има чисто и добро сърце и има смелостта да открадне самодвската ѝ премяна. От древни времена се вярва, че самодивата не е добре да бъде затворена в образа на покорна домакиня. Покорена и отведена, далеч от гората, отделена от своята волна природа, затворена в нечий дом самодивата винаги ще си търси премяната и намери ли а – ще избяга…“[1]
Затворената жена, домакиня, художник и майка е подобна на затворената самодива, чиято премяна е открадната. Всичко е наред – така е било и така ще бъде! Но самодивата ни учи винаги да се стремим да си намерим премяната (своето „Аз“) и да избягаме в мига, в който се почувстваме затворени в клетката на манипулацията и безразличието. Тези същества имат послание към нас и ни учат да оценим себе си и да се превърнем в истински волни и свободни личности, в злато:
„Когато златото не се разпознава като такова, то се смесва с пръстта… Когато златото се разпознае като такова, то веднага се превръща в злато…“ [2]
От цитата ни става ясно, че докато жената не се разпознае като злато, тя ще бъде потъпквана и пренебрегвана и няма да бъде свободна като самодивата, чиято премяна е открадната. Докато не осъзнае своята роля и незаменима функция, ще бъде, дали физически или психически, малтретирана. Това именно е моят апел към жените и връзката между свободната жена и самодивата. Жената, която е престанала да се смесва с калта и се е разпознала като злато. Жената, източник на живот и вдъхновение. Запитали ли сте се, мили жени, защо сте станали жертва на беразличието? Защото сте забравили да се обичате и сте се обезличили, ние привличаме само това, което носим в сърцето си. Така е било винаги и така ще бъде и „всичко е наред“! Затова и създадох серията: „Сърцето си нося, в сърцето си го нося“ – каквото носим, това привличаме, каквото даваме, това получаваме. Безразличието е една от най-жестоките психични атаки, на които жените са подложени до днес. То е по-страшно от омразата, защото в безразличието има пълно отсъствие на чувство и състрадание. Именно затова се опитвам да придавам чувства на женските самодивски лица, да подтикна към размисъл и съзерцание. „Не на безразличието към жената и не на безразличието към домашното насилие“.
Безразличието е бич в нашето общество, което можем да забележим навсякъде под формата на: „Нали това не се случва с мен“, „Не ме интересува“, „Не е мой проблем“, „Какво да направя“… Затваряме си очите и впоследствие ослепяваме за действителността, колкото и дебели и скъпи рамки очила да носим – пак не виждаме. Защо не виждаме страданието, защото се опитваме да предпазим собствената си душа. Защо ампутираме сърцата си чрез безразличие? Защото така е било и така ще бъде и „всичко е наред“! Защото ни е по-удобно и по-лесно, но живот без любов и състрадание е празен живот, лишен от всякакво чувство. Човек, който не е обичал истински и не се е потопил и изгубил в любовта, не е живял.
Създавам самодивските образи с желание да обединя древното, българското и фолклорното в съчетание с новаторското модерно звучене и тенденции посредством съвременното керамично изкуство. Хареса ми идеята за тотема пазител на домашното огнище, който да напомня за свободата и едновременно – за липсата на свобода и ролята на жената както в семейството, така и в модерното ни забързано общество. Създадох серията „Самодиви“ под надслов „Сърцето си нося, в сърцето си го нося“, „Аватари“, „Див Живот“, „Чувства“ и „Привързаност“. Интересното за мен по време на творческия процес е че експериментирам със спонтанно раждащите се сложни композиции и индивидуални лица. Сякаш глината оживяваше в ръцете ми и някак душата на самодивата призоваваше като тайнствен тотем глинения скулптурен образ. Целувам глиненото лице и то изведнъж проглежда – оживява.
Какво носи самодивата в сърцето си е именно загадката. Има ли тя сърце или не? Според мен, това, което тя носи, е чистото начало на Аз-а, на сътворението на любовта към гората, природата, хората и всичко, което ни заобикаля. Дали можем да открием късче от тази чистота вътре в нашето сърце зависи от нас. Ние ли избираме самодивата пазител или тя нас? Погледнете и ще разберете сами. Защото така е било, но вече е време да бъде различно, ние сме любов и всичко е наред! Промяната ще дойде, когато ние сме готови за нея.
*****
[1] Легендата е преразказана и е събирателна извадка от различни фолклорни текстове.
[2] Sri Swami Ranganathananda, Paramahamsa. S. M, P.C. “Върховната йога Йога Васищха“ Древно учение за истината и съществуването, с. 303 – 304, и. Прозорез (2012)
