Феноменът български жени в керамички
В съвременна България керамиката се отличава с фино присъствие благодарение на жените в тази област. Не е тайна, че женската чувствителност се усеща върху произведението на твореца и ние безпогрешно можем да разпознаем керамичната творбата сътворена от жена. Неуловимият дух на женското начало гали със сенситивност, която прозира както в цветовите вариации така и във фактурните решения на произведенията. Естетика, нежност, много послания и разбира се любов отличават тези произведения.
Керамичният исказ на женското начало произхожда от далечни времена. В много племенни култури керамиката е била част от женската традиция, символизираща житейски ритуали и обреди предпазващи домашното огнище.
В България, за разлика от други държави, историческата традиция е обърната към мъжете, които единствено са имали възможността да бъдат майстори занаятчии и да произвеждат керамика. Исторически доказателства показват, че керамиката е била мъжки занаят без съществена женска изява. Вероятно това е било породено от социалните разбирания, от трудоемкия процес за изработване на керамиката, както и от затворената патриархална система на българската народопсихология. Разделянето на мъжки и женски задължения не е дало възможност на жените да покажат своя потенциал в областта на керамиката, насочвайки ги към създаването на текстил, бродерии, шевици и дантели. Текстилната традиция можем да усетим в съвременните женски керамични творби, в които са преплетени българската тъкачество, бродерия или дантела, както и във везбените мотиви посветени на керамиката: “чешите”, “стомните”, “паниците”.
Първите сведения за български жени керамици се появяват с въвеждането на образование по керамика в държавното рисувално училище (1896г.), което по-късно прераства в Национална Художествена Академия (НХА). Професор Стефан Димитров учередява специалността керамика и въвежда редица нови техники.
Фиг.1 Сециалност керамика НХА

Първоначално той въвежда надглазурното рисуване върху порцелан с везбени и накитни мотиви от женската традиция, за да приобщи населението към порцелана, който до тогава е бил непознат в България. През този период можем да открием и първия снимков материал с женско присъствие от ателиетата по рисуване и декорация на порцелан. (Фиг. 1) (Фиг.2)
Фиг. 2. Ателие по керамика НХА

Жените навлизат в изкуството на керамиката в началото на 20 век. И в други Европейски държави примери за това са Виенските ателиета и Баухаус. В България, със създаването на фабрика “Изида” се появяват и първите жени декораторки на фино-керамични изделия (например, Емилия Панайотова – художник, Спасуна Илиева – декоратор). Предпиятието “Китка” в гр. Нови Пазар, както и заводите в Разград и Видин дават възможност за изява на жените декораторки и художници и в масовото производство на керамика. (Фиг.3), (Фиг.4).
Фиг. 3. Екип от жени декораторки в предприятие “Китка” (архив на Е. Панайотова), (1956 г.)


Фиг. 4. Емилия Панайотова като декоратор на съдове и серия фигурки създадени по произведението: “Изворът на Белоногата”. (Архив на Е. Панайотова), фабрика “Изида” (1961 г.)
Женското присъствие в областта на керамиката в България процъфтява през периода от 1970 – 1990 г., когато целите на керамичното изкуство излизат извън утилитарните рамки. Появяват се нови жанрове, като натюрморта създаден с керамични средства, и интериорните и екстериорни монументални пана. Жените създават както нови жанрове, така и нова фина естетика. Създава се и първата професионална група от керамици “Конус”, в която взимат участие жени.
През периодът на разцвет на керамиката се появява един от най-добрите изследователи на керамика, изкуствовед доц. Виолета Василчина. Сред най-изявените жени в областта на керамиката са: Лина Кънчева, Милка Стоянова, Саша Балева, Надежда Василева, Антонина Конзова, Пепа Даскалова, Божана Атанасова, Елена Роберт Василева, Йова Раевска, Емилия Панайотова, Екатерина Золотова, Ивана Енева, Дима Карамандиева, Йоана Кемилева, Росица Трендафилова, Ивона Стоянова, Бриджит Бернар, Маргарита Томова, Екатерина Генова, Людмила Чанкова, Зорина Милковска, Галя Начева, Нели Пушева, Юлия Стоянова, Маргит Ценкова, Грета Григорова, Златка Панова, Нели Христова, Елена Бонова, сестрите Силвия и Елена Чаневи, Маргарита Григорова, Петрина Харизанова, Валерия Георгиева, Елена Танова. Паралелно с получилите академично образование керамици се появяват и независими творци със специфично керамично изкуство, като Ели Неделчева, Роза Василева, Тотка Маринова. В българската керамична общност се появяват и жени, образовани в чужбина, които внасят нова естетика, повлияна от фино керамичните маси и технологии.
Жените в България започват да участват в международни конкурси и да взимат отличителни награди. Един от тези международни културни събития е биеналето във Фаенца (Италия). Сред наградените са Юлия Стоянова ( 1974 г.) и Златка Панова (1978 г.). През 1990 г. International “Who is Who” of Professional and Business Women, sixth Edition – American Biografical Institute. USA (“Кой Кой е” за професионалисти и бизнес жени) награждава доц. Ивана Енева за жена на годината, като първата жена в доказано мъжка област. Настоящият преглед на конкурсите няма претенции за изчерпателност, а само привнася известна яснота по темата.
През 1994 г. И. Енева е първата жена преподавател в катедра Керамика в академичното образование на НХА. През 2004 г. тя става първата жена професор в специалността. Като нейна ученичка, аз имах възможността да защитя първата докторантура в областта на керамиката в НХА, което за мен беше голямо предизвикателство и чест. Жанровото и естетическо присъствие на жената керамик в една мъжка област е обект на бъдещите ми интереси в проучването на българската керамика. Бих искала да отправя нов задълбочен поглед върху цялостното женско присъствие в българската керамика и да разкрия дебрите на този феномен.