Ретроспективна изложбата на
проф. Ивана Енева
Като секретар на секция керамика в СБХ имам удоволствието и честта да напиша няколко реда за човека, който посвети живота си на нас, студентите. През всичките години, в които бях студент на проф. Ивана Енева не видях нито едно нейно произведение, защото тя не позволи да се влияем от нейната естетика и вкус. Не се изкуши да ни превърне в свои имитатори. Тя искаше всеки от нас да е индивидуалност, да следва своя собствен стил и творчески път. Учеше ни да обичаме себе си и никога да не сме в самоцелно съперничество един с друг. Не защото отрича конкуренцията като двигател за творческо търсене, а защото искаше да ни научи на най-важното – винаги да сме като едно задружно семейство, обединено от любовта към керамиката.
Проф. Ивана Енева се намесваше изключително фино в нашите творчески търсения, единствено с думи ни провокираше да мислим в различна насока. Задълбочено и неуморно ни преподаваше все нови и нови техники, съвременни автори и тенденции. Мога спокойно да кажа, че попаднах в любяща капсула на времето, с която се пренасяхме през времевия континиум и пространството на необятния свят на керамичното изкуство.
Наред с дългата си педагогоческа кариера тя паралелно продължаваше творческите си търсения. Те не се свеждаха само до една техника или един образ, а точно обратното. Проф. Ивана Енева постоянно провокираше себе си в нови дълбини на динамиката и възможностите на материала глина, като огъване, усукване и издълбаване. Тя дълбаеше слой след слой докато достигне същността и есенцията на желаното от нея. (фиг. 1) Точно така се чувствах и аз – сякаш слой след слой проф. Ивана Енева ми помагаше да разкрия своите възможности, в които понякога самата аз не вярвах.
Фигура 1.Детаил от цикъл стенни пластики
Темите, които тя изследваше винаги бяха различни и донякъде посветени на техниката и технологията, в съчетание с фина естетика и вкус. В нейното творчество линеарната рисунка и човешкият образ са водещи в композиционен план. Линията ѝ е сякаш нишката, която преде историята и свързва генерациите, и обединява – танцува и разказва приказката на глината през вековете. Днес фолклорният образ от миналото в монументалните ѝ пана се е запазил, но не буквално, а е трансформиран, за да се превърне в знак. Съвременния човешки образ е преплетен с интеграцията на глобалния свят, в който живеем. (фиг. 2) Бялото, черното и техните нюанси са едни от любимите ѝ цветови предпочитания, като вечната борба меджду доброто и злото, между бездната на тъмнината и утрото на светлината, между смъртта и безсмъртието.
Характерно за нейното творчество е новаторството, но е важното да се отбележи, че експериментът при проф. Ивана Енева никога не е самоцелен и маниерен. Само малка част от идейния фонд са монументалните ѝ пана, оцветените глинени маси, тера сигилатата и невероятните съчетания между ритъмна форма и цвят. Новите стъклени мозаечни пана са невероятен живописен подход, непознат до сега и за първи път показан на нашата публика. Вибрацията на цвета от стъклото, сенките и отблясъците изграждат неповторимо неоимпресионстично третиране на образа. Вихрите от цветна мозайка са като назависими центрове на вибрация, които са обединени и подчинени на една обща хармонична стъклена живопис. (фиг. 3), (фиг.4)
Фигура 4. „Свещен глаголически символ за безкрайност“
Малко е и крайно недостатъчно просто да благодарим на проф. Ивана Енева, но ние, нейните студенти, последователи и почитатели искаме да направим точно това. Макар че колкото и да са красиви и искрени, думите често са недостатъчни, за да опишат нашата признателност към нея. Признателност и благодарност за неуморната любов към керамиката и към студентите, благодарност за цялостния принос на нейното творчество. Така че да благодарим, да сме признателни на проф. Ивана Енева за нейния всеотдаен творчески път, за постиженията ѝ, за приноса ѝ в развитието на съвременното керамично изкуство в България. И всичко това неизменно белязано с нейния невероятно и силно индивидуален почерк като творец и човек – човек, изключително фин, интелигентен, талантлив и сърцат.
Благодарим Ви за всичко.
Автор: д-р Елена Виденова
