Антонина Конзова–Тоска (родена през 1939 г.) е неповторима и разностранна художничка, която трудно се поддава на описание в няколко изречения. Зарядът и вдъхновението блика от нея сякаш неизчерпаемо. Творчеството й е своеобразна амалгама от български фолклор, нотка на италиански полъх и модерна знаковост.
Тя завършва Националната художествена академия в София при проф. Венко Колев и проф. Георги Коларов през 1966 г. От 1967 до 1990 г. работи в Центъра за нови стоки и мода в дизайнерско бюро за проектиране на модели и декори от стъкло, порцелан и керамика. Участва редовно във всички организирани от СБХ общи художествени изложби на декоративните изкуства. Член е на СБХ от 1972 г. Участва в редица международни симпозиуми и биеналета за керамика във Валорис (Франция), Вилнюс (Литва), Фаенца (Италия). Участва в международни изложби в Полша, Русия, Чешка Република, Унгария, Австрия, Емирство Кувейт и САЩ. Получава няколко международни награди за керамика, между които – от квадриеналето за приложни изкуства в Ерфурт, Германия; Национална младежка изложба (България); Национална обща изложба на декоративните изкуства – Ямбол, 1980 г. Получава и годишната награда на СБХ за приложно-декоративни изкуства на името на Иван Пенков. Специализира в международния център за изкуства в Париж.
Антонина Конзова работи в областта на чисто декоративната керамична пластика и синтеза на керамиката и архитектурата чрез монументални стенни пана. Между реализираните й декоративни релефи по-важните са: Дом на архитекта, София – „Дървото на живота“; Национален дворец на културата, София – „Земя“; релеф в архитектурен исторически резерват „Вароша“, Ловеч; Дом-школа на министерството на военния транспорт, Варна – „Устрем“; в град Видин – „Ракета“. Представя на вниманието на публиката една колективна и седем самостоятелни изложби.
Тя е човек, който се вдъхновява от българските възрожденски иконостаси, археологическите открития, артефактите на прабългарите, фолклорните български стомни с женски глави, но и естествените природни форми от намерени камъни и корени. Тя е оптимист и казва: „Човек е направен от кал и това е вдъхновение“. След многобройните й международни участия Иван Ненов я завежда при известния керамик Калро Заули във Фаенца. Там тя чува от него една фраза, която се запечатва в съзнанието й: „Ходете и си работете в своята държава“. Така тя остава в България и продължава да твори тук и до днес.
