Трудът, който се крие зад един утилитарен керамичен или порцеланов съд, като познатата ни чаша

Трудът, който се крие зад един утилитарен керамичен или порцеланов съд, като познатата ни чаша

Чашата един обикновен предмет от нашия бит, сякаш до скоро лишен, особено у нас, от всякакъв дух. На ежедневните съдове не се гледа с нужното внимание и уважение в нашата старна днес.

Истина е, че още от праисторията съдовете за хранене са бли много по-прости и несъвършенни, от колкото тези с ритуална цел, вероятно това се е предало до ден днешен – като потребност и отношение към ежедневния съд. Но да погледнем от една друга гледна точка. Да си спомним, че всеки съд създаден от древния човек е сътворен от собствената му ръка и носи енергията на индивида, докато днес съдът е лишен от душевност, защото е плод на индустриализацията.

В края на 19-ти началото на 20-ти в. за този проблем много се говори в движението „Изкуства и занаяти“ с основоположник Уилям Морис. Обръща се специално внимание на всеки предмет, било то съд, текстил, бижу или детайл от интериор в жилищната среда. Така се завръщат изкуствата и занаятите в авторското художествено  ателие. Това е една от основните идеи на Морис. Благодарение на този подем много автори керамици се завръщат в студиината среда и започват да изграждат своите авторски съдове за бита, много, от които се превръщат в музейни експонати. Художникът керамик става фабриката, той сам извършва всички дейности, за да вдъхне душа и собствена енергия на своя художествен обект.

Тук бих искала да спомена само част от работата, която се крие в една ръчно изградена или отлята чаша, в студийна среда, за да въведа читателя в основната ми идея: „трудът зад една чаша“. Ще разгледаме два метода на направа на чаша:

  1. ОТЛЯТА ЧАША – за да се направи една отлята от порцелан или фина каменина чаша е необходим гипсов калъп. Идеята за чашата се изготвя първо като идейна скица от художник керамик. Тя може да е посветена на определено събитие или да следва идеен концепт. След идеята се преминава към действие;
  • най-често правилните ротационни форми се изграждат като се струговат от гипс на колело по идеинатат скица.
  • Ако формата е неправилна, тя се създава от скулптурна глина, прецезира се, след това се прави груб работен калъп и в него се налива гипс, за да се създаде неправилната гипсова ядка. Тази ядка допълнително се прецезира и шлайфа докато се получи желаната форма.

При наличие на готова гипсова ядка и в двата случая се преминава към създаване на работен калъп от формовачен гипс. Определя се на колко части да бъде калъпа, което е в зависимост от формата на чашата. При прости ротационни форми калъпът е разделен до три части, но при сложни форми с неправилна ротационна форма калъпът може да бъде изграден от многобройни пърчета. След като е завършен калъпът и изсъхне може да бъде използван многократно за отливане на определен съд. Ако чашата има дръжка то тя най-често е с отделен калъп, който се залепя на кожна сухота. Ако чашата има различни детайли, то всеки детайл има отделен калъп.

Отлятата форма се ретушира, залепят се всички детайли към нея и се остава да изсъхне. След това се поставя за първо бисквитно изпичане в пещта, което най-често е от (950 – 1000˚С). Това изпичане варира между 5 – 8 часа (за електрическа пещ) в зависимост от размера на пещта и гъстотата на зареждане в нея. Следа като изстине пещта, съдовете се изваждат избърсват се или се измиват и след това се глазират в зависимост от идейния проект. Последва второ глазирно изпалване на съдовете, което стандартно е, от (1150 – 1280˚С) в зависимост от използвания материал. Това е само ориентировачна схема на процеса, с която искам да въведа читателя в  трудоемкия процес до създаването на прост продукт на консуматорското ни общество.

 

  1. РЪЧНО ГРАДЕНА ЧАША – при този вид съд има една неповторимост, която е много интересна и характерна. Творецът спонтанно започва работа направо с глина, не използва калъпи или той може да бъдат само помощмо средство. Техниките за ръчно изгрждане не са предмет на днешната дискусия и затова няма да се спирам върху вариациите от възможности. След като бъде рчно изграден и изсушен съдът се изпича в пещта подобно на отлятия съд.

Защо похванах тази тема?

На първо място, за да покажа какво се крие зад един прост утилитарен съд, който ние консуматорите с лекота изхвърляме на боклука ако се счупи. Виздала съм стари съдове, чиито собственици старателно са залепили или са пришили с телчета, само  исамо, за да ги запазят. Това днес не би могло да се случи. Не на последно място искам да заложа и идеята за хармония и енергия вложена в ръчно създадения керамичен или порцеланов съд от ръката на художника. Енергията като пием от такава чаша е различна. Това го усещат и децата, които са си направили при мен лични съдове и малки чашки, от които си пият и не дават  на родителите си да ги слагат в миялна машина. Усещането, че пиеш от собсвен съд ни препраща някак в древността и можем спокойно да се докоснем до нашите корени, до нашето наследство. Всеки от нас би могъл да вложи своята енергия в своя съд. Просто опитайте, направете си лични ваши съдове. Направете си вашата чаша и се докоснете се до материала глина, до земята. Така със сигърност ще цените това, което  Ние сме едно цяло.