Трудът, който се крие зад един утилитарен керамичен или порцеланов съд, като познатата ни чаша
Чашата един обикновен предмет от нашия бит, сякаш до скоро лишен, особено у нас, от всякакъв дух. На ежедневните съдове не се гледа с нужното внимание и уважение в нашата старна днес.
Истина е, че още от праисторията съдовете за хранене са бли много по-прости и несъвършенни, от колкото тези с ритуална цел, вероятно това се е предало до ден днешен – като потребност и отношение към ежедневния съд. Но да погледнем от една друга гледна точка. Да си спомним, че всеки съд създаден от древния човек е сътворен от собствената му ръка и носи енергията на индивида, докато днес съдът е лишен от душевност, защото е плод на индустриализацията.
В края на 19-ти началото на 20-ти в. за този проблем много се говори в движението „Изкуства и занаяти“ с основоположник Уилям Морис. Обръща се специално внимание на всеки предмет, било то съд, текстил, бижу или детайл от интериор в жилищната среда. Така се завръщат изкуствата и занаятите в авторското художествено ателие. Това е една от основните идеи на Морис. Благодарение на този подем много автори керамици се завръщат в студиината среда и започват да изграждат своите авторски съдове за бита, много, от които се превръщат в музейни експонати. Художникът керамик става фабриката, той сам извършва всички дейности, за да вдъхне душа и собствена енергия на своя художествен обект.
Тук бих искала да спомена само част от работата, която се крие в една ръчно изградена или отлята чаша, в студийна среда, за да въведа читателя в основната ми идея: „трудът зад една чаша“. Ще разгледаме два метода на направа на чаша:
- ОТЛЯТА ЧАША – за да се направи една отлята от порцелан или фина каменина чаша е необходим гипсов калъп. Идеята за чашата се изготвя първо като идейна скица от художник керамик. Тя може да е посветена на определено събитие или да следва идеен концепт. След идеята се преминава към действие;
- най-често правилните ротационни форми се изграждат като се струговат от гипс на колело по идеинатат скица.
- Ако формата е неправилна, тя се създава от скулптурна глина, прецезира се, след това се прави груб работен калъп и в него се налива гипс, за да се създаде неправилната гипсова ядка. Тази ядка допълнително се прецезира и шлайфа докато се получи желаната форма.
При наличие на готова гипсова ядка и в двата случая се преминава към създаване на работен калъп от формовачен гипс. Определя се на колко части да бъде калъпа, което е в зависимост от формата на чашата. При прости ротационни форми калъпът е разделен до три части, но при сложни форми с неправилна ротационна форма калъпът може да бъде изграден от многобройни пърчета. След като е завършен калъпът и изсъхне може да бъде използван многократно за отливане на определен съд. Ако чашата има дръжка то тя най-често е с отделен калъп, който се залепя на кожна сухота. Ако чашата има различни детайли, то всеки детайл има отделен калъп.
Отлятата форма се ретушира, залепят се всички детайли към нея и се остава да изсъхне. След това се поставя за първо бисквитно изпичане в пещта, което най-често е от (950 – 1000˚С). Това изпичане варира между 5 – 8 часа (за електрическа пещ) в зависимост от размера на пещта и гъстотата на зареждане в нея. Следа като изстине пещта, съдовете се изваждат избърсват се или се измиват и след това се глазират в зависимост от идейния проект. Последва второ глазирно изпалване на съдовете, което стандартно е, от (1150 – 1280˚С) в зависимост от използвания материал. Това е само ориентировачна схема на процеса, с която искам да въведа читателя в трудоемкия процес до създаването на прост продукт на консуматорското ни общество.
- РЪЧНО ГРАДЕНА ЧАША – при този вид съд има една неповторимост, която е много интересна и характерна. Творецът спонтанно започва работа направо с глина, не използва калъпи или той може да бъдат само помощмо средство. Техниките за ръчно изгрждане не са предмет на днешната дискусия и затова няма да се спирам върху вариациите от възможности. След като бъде рчно изграден и изсушен съдът се изпича в пещта подобно на отлятия съд.
Защо похванах тази тема?
На първо място, за да покажа какво се крие зад един прост утилитарен съд, който ние консуматорите с лекота изхвърляме на боклука ако се счупи. Виздала съм стари съдове, чиито собственици старателно са залепили или са пришили с телчета, само исамо, за да ги запазят. Това днес не би могло да се случи. Не на последно място искам да заложа и идеята за хармония и енергия вложена в ръчно създадения керамичен или порцеланов съд от ръката на художника. Енергията като пием от такава чаша е различна. Това го усещат и децата, които са си направили при мен лични съдове и малки чашки, от които си пият и не дават на родителите си да ги слагат в миялна машина. Усещането, че пиеш от собсвен съд ни препраща някак в древността и можем спокойно да се докоснем до нашите корени, до нашето наследство. Всеки от нас би могъл да вложи своята енергия в своя съд. Просто опитайте, направете си лични ваши съдове. Направете си вашата чаша и се докоснете се до материала глина, до земята. Така със сигърност ще цените това, което Ние сме едно цяло.